Подводницата принадлежи към типа на "гмуркащите се" (съдове), тъй като не може да остава твърде дълго под водата поради необходимостта да възобновява запасите си от въздух и енергия... Като извършва по-голямата част от прехода си над повърхността на водата, подводницата се движи право към неприятеля, докато той, забелязал опасността, не открие огън. Тогава тя се потапя под водата, като изстрелва предварително носовата си мина, ако разстоянието до неприятеля е подходящо. В това време артилерийският огън на противника, предвид твърде малката и подвижна цел, каквото представлява подводницата, няма да бъде опасен. Добре определила направлението на противника, подводницата се скрива под водата и от разстояние около 300 т пуска към подводната част на врага си втора мина; ако той поиска да протарани подводницата, то тя, потопила се под 30 фута, минава под кила му и пуска кърмовата си мина... Подводниците стават важен фактор на крайбрежната отбрана, но те обаче не могат да заменят бойните кораби и крайцери, чиято арена е океанът. Енциклопедичен речник на Ефрон & Брокхауз, т. XXVI (1899 г.)