Първият том се нарича „Художествена система на Ботевата поезия”. В него се анализира как е структурирано Ботевото слово, в което наред с модерните литературни принципи пълноценно действат архаични словесни модели, характерни за митовете, ритуалите, фолклора и свещените книги. Противоречивото единство между тези два подхода е в основата на необикновената въздействена сила и ефективност на Ботевото слово.
Вторият том, озаглавен „Песни и стихотворения” от Христо Ботев – структура, основни сюжети и символични образи”, се концентрира върху единствената издадена приживе на поета стихосбирка. За пръв път се дава мотивиран отговор защо съставящите я стихотворения са подредени по този необичаен начин – контрастни тематични двойки, разположени в концентрични кръгове – и каква е функцията на това композиционно решение. Разгледани са и онези популярни сюжети от световната култура, които Ботев трансформира, за да внуши новите революционни идеи. По-голямата част от изложението представлява коментирано издание на Ботевите творби, като по този начин се възстановява цялостният културен контекст, в който те са възникнали – символични образи, популярни мониви, преки и скрити цитати, идеологически полемики, връзки с културната традиция. Някои от тях днес са загубили своята актуалност и това затруднява пълноценното възприемане на Ботевото поетическо наследство. Когато този културен контекст се възстанови, общуването с Ботевата поезия ще стане много по-адекватно.