Pokrainini v centura na Balkanite. Zapadnite pokrainini 1990-1995 g. Istoriko didaktichesko izsledvane

Покрайнини в центъра на Балканите. Западните покрайнини 1990-1995 г. Историко дидактическо изследване

Продуктов номер: 6166
Изчерпана

Автор: Тодор Мишев
Категория: Балканска история
Издателство: Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
207 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска


Като първа задача за изследване в книгата авторът си е поставил сравнението между историческата фактология и нейните съвременни обществени интерпретации. Тук се включват фактите, свързани с обхвата, статута и названието на областта, както и с демографските реалности. Изследват се опитите на съвременните автори и обществени дейци да правят периодизация на проблематиката в и извън нейните реални граници от 1919 до 1995 г. Търсят се причините за излизането на историческия проблем от неговите граници и експонирането му на фона на целите българо-сръбски отношения от IX до XX век. Проучват се скритите и явни внушения, които съвременниците правят при научния анализ на историческите факти или откритата спекулация с тях. В книгата се изследва мястото на Западните покрайнини в многото учебници и учебни помагала по история. Анализират се количествените измерения на неговото присъствие и мотивите за отсъствието му. В рамките на историко-дидактическите измерения на темата се търсят училищните и извънучилищните фактори за функционирането на българското национално самосъзнание в Западните покрайнини. За първи път в българската историко-дидактическа и методическа литература се изследва историко-понятийната същност на темата в обществените дискусии и училищното историческо образование. Търсят се адекватните понятия на вече доказаните исторически факти, както и понятията, чрез които с историята се манипулира, и тя самата частично се видоизменя в съзнанието на съвременниците. В третата глава на изследването авторът търси съвременното единство между фактите от историята, тяхната дидактическа същност и обществено-политическите влияния върху анализа на историята. Западните покрайнини са изследвани в качеството си на реално историческа и обществено-психологическа граница между България и Сърбия. Прави се паралел между историята на дипломацията и съвременните дипломатически проблеми, породени от състоянието на българската нация в Западните покрайнини. В изследването се проследява проблемът за ролята на личността в и при правенето на историята. От една страна се анализира как съвременниците тълкуват дейността на хората, вече станали исторически личности. От друга страна се типологизират съвременните личности, които по един или друг начин се занимават с проблема за Западните покрайнини. След време те вероятно също ще се превърнат в исторически личности. В момента обаче чрез свои изявления по исторически проблеми те донякъде оказват влияние върху възприемането на историята от съвременните поколения. В края на изследването авторът си е поставил за цел да проследи историческите паралели, които историци, журналисти и общественици правят между проблема за Западните покрайнини и другите сродни исторически проблеми на България и Балканите като цяло. Като основен обект на авторовото изследване са учебниците, учебните помагала по история и материалите в пресата, излезли от печат и публикувани между 1990-1995 г. Използвани са научните публикации до 1990 г. и през периода 1990-1995 г. За съжаление се оказа почти невъзможно да се използват материалите, излъчвани по електронните медии. Те или не са съхранени въобще, или има само откъслечно запазени носители. Тези носители са взети предвид. Те обаче не се цитират, защото не дават възможност за цялостни задълбочени анализи на историческата информация, съдържаща се в тях. Авторът на книгата е наясно, че не могат да се обхванат всички източници на информация през периода 1990-1995 г. За учебниците може да се твърди, че са изследвани 100%, а за учебните помагала - около 90-95%. Същият голям процент е достигнат и при вестниците - всички ежедневници плюс няколко от основните по тираж или пък по-тясно специализирани седмичници. От електронните носители са запазени и взети предвид не повече от 10-15%, но този въпрос вече бе анализиран в по-горните редове.