Покушения, насилие и политика в България 1878-1947

Продуктов номер: 7997
Изчерпана

Автор: проф.Георги Марков
Категория: България след Освобождението до 1944г. | Военна история и техника, разузнаване
Издателство: Военно издателство
Състояние: Нова книга
330 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Самото съдържание на думата "терор" означава на латински "ужас", а "тероризъм" се превежда "ужасявам". В основата на обмисленото насилие залягат страховете, които то може да предизвика до степен да помрачи човешкия разум и да подчини свободата и достойнството на нечия зла воля. Безумната игра с единствения, кратък и еднократен живот на хората дава на "свръхчовеците" чувството за превъзходство над "простосмъртните ". Техният поставен на карта живот ги прави по-силни в убеждението, че сложили веднъж "главите в торбата", те са овластени да правят същото и с "обикновените" човеци, без да ги питат дали искат да умрат. Като неразривна част от света България не е заобиколена от политическото насилие, което взема жертви в кървавия низ от братоубийства, отмъщения чрез други убийства, и пак още убийства, докато се забрави "кой и защо е започнал пръв"."Черните страници" на историята трябва да се четат и с двете широко отворени очи, защото са изпълнени с изстрадани поуки. Тях никой не бива да къса с риск умишлената забрава да доведе до внезапно възпроизвеждане на поредица нещастия. Предлаганото ново издание обединява две книги, обнародвани през 1989 и 1994 г. на вече миналия век. Това е една скръбна, но поучителна история на политическото насилие в България от Освобождението до края на Втората световна война. Съкровеното желание на автора е да бъде сложена последната точка на този мъчителен летопис, обаче текущите събития неумолимо го опровергават. Терорът продължава да сее ужасии по четирите краища на света, и то все по-широко и по-яростно. Той е издигнат от средство в цел, за да я замести опасно, напълно и окончателно. Пред неговите удари вече няма неуязвими държави, понеже става все по-непредвидим. Правилата на тайната война са захвърлени безвъзвратно в миналото. В многовековната история на човечеството силата на правото отстъпва пред правото на силата, което не винаги има нещо общо със справедливостта. Милиони живота са отнесени в небитието заради имперски амбиции, религиозни фанатизми и идеологически бълнувания. Разумният човек не е в състояние да проумее и сякаш е безсилен пред безпощадното насилие. Неизброимите жертви не са достатъчни човечеството да достигне мъдростта, че изграденото върху чуждите нещастия може да изглежда трайно, но не и вечно. В следващите страници читателят ще се срещне с утвърдени или "спорни" личности, всяка с отредено място в българската история. Мнозина не са могли да се понасят приживе, докато насилствената смърт не ги е изравнила в трагичния завършек на житейския път. Историкът е наясно, че гробовете разделят задълго обществото, както никоя крепостна стена. Същевременно той съзнава, че миналото се съпреживява, но само с минало не се живее. Прословутото лелеяно "национално съгласие" изисква, ако не трудно постижимото помирение, то поне някакво поносимо разбирателство между човеците. В днешния свят има много насилие, за да бъде предумишлено увеличавано с политически цели и нови опасни технически начини. Причиняването на преждевременна смърт е "крайно средство" за отстраняване на противника. Така се слага край на правилата и морала в политиката, доколкото би могло относително да ги има. Не случайно потресаващо точната дума "убивам" бива свенливо замествана с по-общите определения "ликвидирам", "премахвам", "екзекутирам" и дори "неутрализирам", защото никой не иска да бъде жигосван като "убиец". "Кръвопускането" не е в състояние да спаси една кауза, ако тя е опряла до него като "единствен изход ". Напротив, то вкарва в криволичещия път, който води заникъде. Разказаните тук истории за жалост не остаряват и са злободневни, тъй като насилието не престава да отнема човешкия живот, а той никога не се обезценява за носителя си. Известна е поуката, че "насилието поражда насилие", но и срещу насилието не е достатъчно да се бориш единствено с убеждение. Силата на организираното зло може да бъде предотвратена и обуздана чрез сплотяване на хора, партии и държави в името на свят без тероризъм. Историята ни напомня за себе си и предупредително ни потупва по рамото, когато лекомислено загърбим миналото с риск да го срещнем отново в бъдещето. 6 септември 2002 г. Ден на Съединението Професор Георги Марков, доктор на историческите науки, е роден на 17 ноември 1946г. в Пловдив. Завършва специалност история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1970). Защитава две дисертации за присъждане на научни степени (1977, 1992). Специализира в Института за европейска история в Майнц на Рейн (1981-1982). От 1993г. е директор на Института по история при Българската академия на науките. Изследователските му търсения са съсредоточени в новата и най-новата история. Автор е на 12 книги. Преподава в Софийския университет и в Нов български университет.