Предлаганият труд има за цел да представи на читателите и студентите цялостно аргументирано виждане на мястото на специфичната дейност по гарантиране на сигурността на Република България в общия контекст на обществените процеси и закономерности в национален, регионален и глобален мащаб. Трудът синтезира дългогодишните творчески търсения, преподавате лека и експертна дейност на автора по политическите, институционалните и правни аспекти на националната и международна сигурност.
В монографичния труд акцентът е поставен не само върху теоретичните, но и върху приложните аспекти на националната политика сигурност в началото на XXI век. Поясняват се концептуалните схващания за обхвата на националната сигурност. Анализират се характерните промени в средата за сигурност. Разкриват се съвременните инструменти за управление па силовите способности, които трябва да се противопоставят на заплахите и рисковете за ценностите и интересите на националното общество.
Трудът е структуриран в две части, всяка от които решава определен кръг от въпроси на националната политика на сигурност.
В първата част, озаглавена „Проблеми на формирането и осъществяването на националната политика на сигурност", се разглеждат основни категории и понятия, свързани със сигурността на страната, историческата еволюция на националния модел на сигурност на Република България и съвременното състояние и проблеми на секторните политики в сигурността.
Във втората част на работата „Европейският контекст па националната политика на сигурност. Осмисляне на миналите и настоящите процеси в сигурността" вниманието е съсредоточено върху анализа на състоянието на регионалното обкръжение и неговото влияние при формирането и осъществяването на националната политика на сигурност. Авторът е подбрал по негова преценка някои от най-важните или противоречиви процеси на европейския континент, по които счита, че може да представи своето мнение.
Целта на настоящия труд не е да преразкаже общоизвестни истини, свързани с формирането и функционирането на националната система на сигурност, а да осмисли ключови и противоречиви моменти и аспекти от изминалият път на теорията и практиката на сигурността.
Авторът има задължението да направи в увода две съществени уговорки.
Първо, изправен пред дилемата да обобщи и представи по коректен начин теории, виждания, алтернативни становища на множество български и чужди автори, разсъждавали по проблемите на националната и международната сигурност или да изложи и систематизира собствените си разсъждения, изводи и прозрения, до които е стигнал през годините, авторът е избрал втората алтернатива. Затова в отделни части на труда преобладават разсъжденията на автора за сметка на демонстриране на доброто познаване на литературата по въпроса.
Второ, като дългогодишен преподавател и основател на учебни курсове и програми в сигурността в Новия български университет авторът се чувства задължен да направи своя изследователски труд полезен и интересен за своите студенти, на които предстои да навлязат в тънкостите на тази материя. Отклоненията, описанията и систематизираното излагане на вече известна информация се срещат в настоящия труд само защото авторът е преценил, че ще бъдат полезни за студентите. Те могат да имат повече информативен характер и да нарушават общия академичен стил, в който е издържан трудът, но това е направено само с цел да бъде използван и като учебник.
Авторът изказва своята искрена благодарност на колегите от Центъра за изучаване на рисковете и сигурността, с които е обсъждал на научни форуми и неформални срещи много от защитаваните в изследването тези. Авторът е безкрайно задължен на своите колеги и защото без техните настоявания да представя в самостоятелен труд изследователските си дирения през годините тази монография можеше и да не види бял свят.