Помнещият символ: Философски етюди върху старата българска литература

Продуктов номер: 15152
Изчерпана

Автор: Лидия Денкова
Категория: Българска Средновековна литература | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: ДИОС
Състояние: Нова книга
ISBN: 9548405148
176 страници
меки корици
Първо издание: 1996
Народност: българска

---

Лидия Димитрова Денкова е родена на 26.12.1957 г. в София. Завършва класическа филология в СУ "Св. Климент Охридски" и психология през 1979 г. Доктор (1988), ст.н.с. ІІ ст. (1997) в Кирило-Методиевския център, БАН, извънреден доцент в НБУ (2002). Лектор в СУ "Св. Климент Охридски" (1993-1994, 1996), Художествената академия (1994-1995), Марн-ла-Вале (Франция, 2000), Шербрук (Канада, 2003). Член на Съюза на учените в България (секция "Философия") (от 1997), член на S.I.E.P.M. (Societe Internationale pour l`Etude de la Philosophie Medievale) (от 1997), член на редакционния съвет на сп. "Език и литература" (от 1998), член на Българското общество за изучаване на XVIII век (от 1998), представител на Центъра за проучвания на катаризма и средновековната култура (CNEC), Франция, член на редколегията на сп. HERESIS (от 1998). Автор е на изследванията "Помнещият символ. Философски етюди върху старата българска литература" (1996), "Философските тайни на Хари Потър. Опит върху философията на приказното" (2001), както и на над 50 студии и статии, публикувани в български и международни специализирани издания. Редактор и на "Толерантността" (1995), "Философският Ерос. Големите текстове на платоническата любов" (1999), "Genese de la tolerance - de Platon a Benjamin Constant. Anthologie de textes. Choix et presentation par Lidia Denkova. Collection Les classiques de la tolerance" (2001), "Философия на толерантността. Антология от античността до края на XX век" (2002). Преводач на 11 научни книги от четири езика. Едва ли някой ще се усъмни в това колко огромна тема е философският свят на старата българска литература. Ето защо всяко изследване, което ясно си дава сметка за неизчепраемостта на проблемите, а и на различните погледи, подходи, не би могло да се самоопредели другояче освен като етюди, т.е. относително завършени студии върху темите, които изглеждат важни за изследователя и главното - съдържат основанията за философския тип анализ. Можем да се позовем и на етимологията на понятието „тема" - онова, което е поставено в основата, върху което биха могли да се градят постройките на външните детайли. В търсене на едно експресивно заглавие обаче, което да подсказва и сферата, и методите на дирене, напред излезе ПОМНЕЩИЯТ СИМВОЛ. Не че символът може да е буквално помнещият субект, по-скоро чрез символа помнещият субект предава традицията, прави културния пренос на смисли и значения. Благодарение на този пренос отделните епохи могат да диалогуват, да показват дълбочината на разбирането. На повърхността, в своята непосредственост и затворена историческа особеност Съвремието и Средновековието нямат кой знае колко допирни точки. Следователно, когато се опитваме да прочетем литературата на Средновековието, трябва да потърсим излаза към онази отвореност на културата, която осигурява преотнасянето на интересуващите ни проблеми към един по-общ идеен фон, задържащ „историчността" като елемент на предавания смисъл заедно с необходимото й тълкуване.