„Николай Пенев предлага своите „попътни" мисли без претенции и закани към литературните Хималаи. Но скромното авторско убеждение, че „все някой" (пък било то и десетина читатели) ще сподели и прозре посланията му, е и своеобразен атестат за самочувствие. Това е наистина една лекокрила попътна книга - сдържана, премерена и чистосърдечна. В нея диша неизмислената атмосфера на делника, там няма и следа" от литературност, от страниците й се доловя полъха на живия вятър, запратил досадни прашинки в окото и разбъркал със смях подредената шума на битието."