"Всеобща история" на Полибий обхваща събитията между 220 и 168 г. пр. Хр., разиграли се на сцената напознатия на античната цивилизация свят и бележещи, по думите на най-мащабния и напредничав гръкоезичен историограф на античността, възхода на Римската държава и покоряването му от Рим. "Прагматическият" подход на Полибий прави политическите и военни ходове главен обект на описание и отхвърля митологията и генеалогията от историческото повествование. За пръв път се формулира идеята за "закони на историята", разкривани чрез анализ на събитията и на тяхната взаимна обусловеност. Полибий критично използва сведенията на своите предходници (Филарх, Тимей, Пиктор и др.). За да постигне достоверност и обективност, проучва сведения от частна кореспонденция, официални документи, разкази на очевидци. Моралистичните му разсъждения, адресирани към политици и пълководци, го нареждат сред големите теоретици на историята. Особено ценни за развитието на политическата теория са възгледите му за "добрите" форми на държавно управление (монархия, аристокрация и демокрация) и за техните противоположности (тирания, олигархия и охлокрация), както и анализът му на държавното и обществено устройство на Рим. "Всеобща история" на Полибий бележи качествен преход от античната към модерната историография. Настоящият III том представя фрагментите от кн. XVI - XXXIX и азбучен показалец на имената и термините. Кирил Йорданов