ПРЕДИСЛОВИЕ Изследването е част първа (глава 1) от едно по-общо монографично изложение, върху което работи авторката. В него проблемът за маскиранията е разгледан синкретично, като семантически и функционално свързан с цялата българска традиционна култура. Предложената на читателите първа част няма амбициите да изчерпи този, оказал е един от най-сложните за етнологията, митологичен проблем. В нея се поставя авторовата теза, че възприеманите от съвременника като маскирани обредни персонажи не са били такива за митично мислещия човек, който не диференцира външния облик от самия човек. За него не съществува дистанция между костюма и носещия го човек, между означаващото и означаемото. Такава дистанция човек започва да поставя на прехода от митичното синкретично към съвременното аналитично съзнание. Водена от това разбиране за авторката обредните персонажи са точно такива, каквито ги демонстрират костюмите и "маските" им. Публикуваната първа част има по-скоро констативен характер и се явява основа за по-нататъшно цялостно извеждане на авторската концепция. В този смисъл проблемът не е изведен докрай. Той е по-скоро поставен. Тълкуването на конкретните образи с техните названия и функционално-семантични характеристики ще бъде обект на следващите части. В тях ще бъде даден отговор на въпроса защо обредните персонажи се демонстрират именно в такива образи. Тъй като в тази първа част проблемът е достатъчно ясно поставен, решихме да го споделим с читателите. Отзвукът ще даде кураж на авторката в по-нататъшната и изследователска работа.