Подтикът ми да пиша не беше свързан никога с намерение да бъда публикуван или прочетен от огромна публика. Той бе задължение, което въображението изпитваше, опитвайки да се излее в някаква форма. Бих казал, че нещата са написани заради мен, но не по моя вина. Нещо импулсивно и в никакъв случай не толкова свързано с желание за публикуване или известност. Човек никога не знае съдбата си...