Последните 20 години: записки на началника на политическото контраразузнаване

Продуктов номер: 12535
Изчерпана

Автор: Филип Бобков
Категория: Военна история и техника, разузнаване | Съвременна история
Издателство: Хр. Ботев
Състояние: Нова книга
304 страници
меки корици
Първо издание: 2007
Народност: руска
Преводач: Цветана Стоянова

---

„ ...моята работа в Държавна сигурност бе свързана с проблемите вътре в страната. През целия си живот съм работил в контраразузнаването. Контраразузнаването имаше различни профили, различни направления. Главната задача на контраразузнаването беше борба с шпионажа. Но контраразузнаването - това е и работа в транспорта. Контраразузнаването опазваше промишлеността, секретите, в частност на атомната промишленост. Имаше и ще има контраразузнаване, което сега често наричат политическо дирене. Политическото контраразузнаване имаше за задача да защитава държавния строй. Цялото контраразузнаване защитаваше строя, но това контраразузнаване се различава-ше тъй като охраняваше политическата система. Ще отбележа, че тази служба не е изобретение на съветската власт. Тя съществува във всички държави. В Германия, например, това е ведомството по охрана на конституцията. Именно в тази област протече по-голямата част от моята работа в органите. Затова се оказах и в 5-то управление, когато то беше създадено. Основните му функции бяха преди всичко изучаване на процесите, които протичат в страната и обществото. Това познаване би спомогнало за предотвратяване на негативни прояви; процеси, които могат да използват задграничните центрове на „студената война", с цел подкопаване на държавния строй. Управлението имаше за задача да предотвратява проникването в страната на агентура, изпращана с цел да създава така наречените огнища за съпротива, недопускане на нежелателни процеси. Със своите информации управлението съдействаше за приемане решения за отстраняване на причините, които могат да доведат до противоречия. В условията на „студената война" тази работа придобиваше особено значение. Водеше се война. След речта на Чърчил във Фултон в западните специални служби се появиха множество планове на „студената война". Те определяха стратегическите цели и тактиката на тази война. Във войната се използваха легални и нелегални (диверсионни) средства и методи. Последните породиха термина „идеологическа диверсия". Легалните - пропаганда с включване на радио, телевизия, позиви, вестници, книги и обработка на граждани при физически контакти. И скрити действия. Те се изразяваха в нелегално проникване в страната с цел търсене на хора, които биха могли да сътрудничат на задграничните центрове в „психоло- гическата воина" Филип Денисович Бобков