Изследването на българското изобразително изкуство от 20 в., както впрочем и на всеки друг период от миналото, наред с очертаването на определени тематични, жанрови или стилистични особености, е свързано и със ситуирането му в по-широк контекст с оглед евентуални възможности за сравнителен анализ. В подобна перспектива отделни контакти, влияния и взаимодействия между нашето и чуждото изкуство, както и пътищата на техните конкретни модификации, могат да бъдат обрисувани относително по-пълно. Нещо повече - биха могли да бъдат проследени и отбелязани дадени условия, фактори и предпоставки, които са от значение за характера на усвояването и адаптирането на едни или други интернационални насоки и тенденции, изразени в определени пропорции в нашата художествена култура и свидетелстващи за степента на нейната вътрешна готовност да ги възприеме, доразвие или отхвърли. От друга страна, в някои случаи вероятно бихме могли да говорим и за паралелни тенденции, които надхвърлят рамките на локалните традиции и художествени практики. С други думи, доколкото това е възможно, привличането на по-обширен сравнителен материал позволява да бъдат очертани определени общности от специфични белези и особености, които свидетелстват за типологията на художествените процеси в българското и в чуждото изкуство през различни етапи от 20 в. Във всеки един етап тези евентуални аналогии, допирни точки или сходства имат, естествено, своята индивидуална физиономия и изискват съответно конкретен подход за своето проучване. Три са основните глобални явления през отминалото столетие, които в една или в друга степен имат отношение към нашето изкуство - модернизмът, тоталитарното изкуство (във варианта на „социалистическия реализъм") и постмодернизма. Ако по отношение на влиянията и адаптациите на модернизма, и отчасти на соцреализма, в нашето изкуствознание са предприети и са в ход сериозни и задълбочени изследвания, въпросите, свързани с постмодернизма, все още представляват почти напълно непроучен терен.