Постсоциалистически траектории

Продуктов номер: 1518
Изчерпана

Автор: Дейвид Старк | Ласло Бруст
Категория: Етика и философия на правото
Издателство: АМАТ-АХ
Състояние: Нова книга
240 страници
меки корици
Първо издание: 2004
Народност: английска
Преводач: Мирела Христова

---

Могат ли да се трансформират успешно режимите с държавна собственост, като едновременно с това се разширяват гражданските права по посока на лишените от собственост? Това е постсоциалистическото предизвикателство, което анализираме в настоящото сравнително изследване върху новите демокрации на един типично източноевропейски капитализъм. Проследявайки различните пътища след падането на комунизма, един водещ американски икономически социолог и един унгарски по-литолог-новатор разглеждат иновативния по необходимост характер на постсоциалистическите институции, участниците в които рекомбинират икономическите активи и предефинират политическите ресурси. В условията на изключителна несигурност носители на икономическото преструктуриране стават мрежите от предприятия, като размиват границите между публично и частно и произвеждат характерни модели на меж-дуорганизационна собственост. За разлика от неотдавнашните призиви за либерализиране на пазара или либерализиране на държавата, този обоснован сравнителен анализ демонстрира предимствата на съвещателните институции, които представляват алтернатива на пазарите и йерархиите. Като разширяват границите на отговорността, обвързаните в асоциации участници постигат договорености, които разширяват границите на правомощията за провеждане на реформите. Книгата на Дейвид Старк и Ласло Бруст е не просто интердисциплинарно изследване, което събира политология и икономика, но е и опит за сдвояване на пръв поглед радикално различни гледни точки - източната и западната. Защото въпросите, изводите, позициите в нея оформят общ глас, макар в този глас да звучат тоналностите на говора на един американски икономически социолог и на един унгарски политолог. Нещо повече, полифонията, която се отлива в ясен глас, позволява по-лесно да се осъществяват паралелите, да се осигуряват повече ъгли и перспективи, да се пулсира между своето и чуждото все в името на желанието да се покаже успоредността в икономическите и политическите реформи, от една страна, и от друга - на тези реформи в различните източноевропейски страни. Не звучи кой знае колко приятно за гражданите от страните на Източна Европа, но факт е, че ставащото в този регион през последните 14 години може да се използва за изпробването и доказването на редица социални теории. С други думи, на Източна Европа може да се гледа като на тип "лаборатория" и макар и не това да е целта на книгата, тя не може, а и не иска да избяга от говоренето за спецификите на региона, за това какво определя прехода във всички тези страни. Тя не подминава и големия въпрос за трансформирането на режимите с държавна собственост в пазарни общества, за прехода от тоталитарни режими към общества с разширяващи се граждански права, пита има ли нещо такова като източноевропейски капитализъм, спира се на раждането и реформирането на институциите, на трансформациите на собствеността и политиката. Накратко, опитва се да каже какви са постсоциалистическите предизвикателства и в какво се заключава постсоциалистическият експеримент. И експеримент ли е той, погледнат от перспективата на западните демокрации. Големите въпроси, които изследването проблематизира, отварят към питането до каква степен политическите и икономически институции в Източна Европа и бившия Съветски съюз съвпадат или се отдалечават от институциите в развитите либерални икономики, проиграват различни дефиниции за капитализма и дебатират трябва или не трябва да се говори за специфичен западен, източноевропейски и източен капитализъм и на каква база могат да текат сравненията. Наемат се да обясняват отликите в рамките на Източна Европа, картографирайки различните траектории на освобождаване от държавния социализъм, специфичните стратегии на приватизация, образуването на мрежи от предприятия, които произвеждат характерни модели на междуорганизационна собственост, подчертават се предимствата на съвещателните институции, които представляват алтернатива на пазарите и йерархиите. Сред основните изводи на книгата е убеждението, че в Източна Европа текат реални реформи, а не се наблюдава просто някакво разграждане на държавните институции. Но - отбелязват авторите - трудно е да се говори за Източна Европа като единно понятие, тъй като разликата между страните е не само в темпа, по който се извършват реформите, но и става дума за качествени разлики, за разлики по вид, което прави едни страни напредващи, а други - изоставащи. Беглите споменавания на България не й отреждат особено завидно място и по-скоро я пращат към изоставащите. Като ще повторя, че тя не е обект на интереса на двамата автори. Изследването е и разказ за началата на прехода, то връща към предисторията на промените, напомня унгарските и чешките събития, но най-вече говори за 1989 година, за направените компромиси, за капитулациите, но и за радикализирането на опозицията, за опитите да се измислят институции, за политическото поделяне на властта, за извоюваните свободни избори. Споменава се и експериментът с националната Кръгла маса, на която под идеята за "хармонизиране и помирение" се прави опит независимите организации да се сведат до нивото на сателитни организации, описват се стратегиите на опозицията и се припомня обобщението на Тимъти Гартън Аш, който изтъква, че събитията от периода са отнели "10 години в Полша, 10 месеца в Унгария, 10 седмици в ГДР, 10 дни в Чехословакия и 10 часа в Румъния". Обобщение, което настоява, че колкото по-кратък е периодът на освобождаване от държавния социализъм, толкова по-продължителен е последващият период на икономическа трансформация и на демократична консолидация. И най-сетне авторите се спират и на дебатите около приватизацията и типовете собственост, описват отличителните характеристики на националните случаи - германският Treuhandanstalt, чешката програма за публична продажба чрез ваучери, полските универсални граждански бонове и работническите акции, унгарската институционална кръстосана собственост, както и на ставането на гражданското общество в тези страни, минали през политиката на компромиса, за да си извоюват правото на плурализъм, свободен избор и реална и действаща демокрация. Амелия Личева