Настоящата книга обсъжда промените в езика и визуалните кодове на медиите през 90-те години. Акцентът е поставен върху напрежението между континуалност и прекъсване на традицията. В предложените анализи медиите не са самотен актьор на сцената на събитията. Партнират им икономиката, политиката, възраждането, постмодернизмът, рекламата, литературата, модерността. Обединяващата рамка на прехода е кризата на репрезентациите, която се разпростира от употребата на думите и образите в средствата за масова информация до политическите практики.