Премеждието, наречено живот

Продуктов номер: 20920
Изчерпана

Автор: Георги Константинов
Категория: Българска съвременна проза
Издателство: Хайни
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549835823
212 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Сатирична проза ПРЕМЕЖДИЕТО, НАРЕЧЕНО ЖИВОТ Би трябвало да обясня най-после общото заглавие на моите делнични записки. Всъщност не само думите, но и ние хората, живеем под тази рубрика. Премеждието, което може да ти се случи на асфалтовата магистрала, в тъмния завой на улицата или в заседналия асансьор, понякога е по-малко опасно от премеждието да живееш. Да живееш всеки ден, всеки час и при всяко правителство. Да живееш със съмнителния оптимизъм, че днешният ден е по-добър от утрешния. Да живееш с пенсия или заплата, по-малка от сметките за парно, телефон и електричество. Да живееш във виртуалния свят на политическите обещания, а да те сепват искания за нови данъци и глоби... Десятъкът от робските времена да ти се вижда поносима тегоба, плащайки днес, кажи-речи, няколко десятъка. Премеждието да си жив, разбира се, е гарантирано и с по-дребни екстри: да имаш стара кола и да я караш само от ремонт на ремонт; да се разболееш и тогава да разбереш, че е болна и здравната каса; да имаш отлична диплома, но да бъдеш последна дупка на кавала в работата; внезапно да разбереш, че вече и кавал няма, т.е. да станеш безработен. Някои партийни формации ни обещаваха равен старт на пазарната писта, щастливо социално неравенство и заслужен отдих на Канарските острови. Други решиха да ни предпазят от корупцията и прането на пари, заключвайки ги помежду си. А имаше и политици, които се стараеха да разведряват дългото ни премеждие с ефектни артистични прояви. Известният Десетпроцентов мистър притваряше влажни очи и пееше с негърски глас „Съмър тайм“. Един доскорошен земеделски министър изигра такава ръченица с фонд „Земеделие“, че милиони левове се разпиляха и изчезнаха далече от браздите. „Иване, те ще те разберат!“ изрече между две китарни изпълнения тогавашният президент, но не се разбра какви демократични далавери се крият зад кулисите... А мазурките в съдебната система, каубойските изстрели в нощните заведения, лебедовата песен на културата ни? Вярно е, че всички тези изпълнения не блестяха с някакъв артистичен финес. Те си бяха на нивото на нашенската художествена самодейност. Ала хонорарите на главните изпълнители бяха като на холивудски артисти: на кого - десет процента от приватизацията, на кого - фамилна банка, парче от ефира, обществен гараж или туристически комплекс... И не казвайте, че всичко това е било довчера. Някои от тези изпълнения продължават и днес - въпреки обещанията за ново време и нов морал. Само намръщеният народ, хванат за търпелива публика, става все по-намръщен и по-опърпан. Пред очите му гладът подава ръка на простотията, невръстната наркомания догонва околовръстната проституция, родителите са пишман, че имат деца, а децата - че имат такива родители. Животът под българско небе наистина се превърна в едно безкрайно премеждие. Ала нека уточним, че това е премеждие за сивия безброй, но не и за онези усмихнати, точно преброени симпатяги... Е, затова ли беше всичко? Ама всичко: кипящи митинги, развети байраци, депутатски речи, идеални програми и сгрешени реформи - та да създадем с общи усилия няколко хиляди милионери и осем милиона бедняци? Едни да се усмихват щастливо на демократичния пейзаж, а други, почти всички ние, да се блъскаме в това премеждие, наречено Български живот? Ако това ни е била целта - постигнали сме я. Ала можем да бъдем сигурни, че ще има още вълнуващи изненади. Премеждието продължава...