Илюстрации – Борис Димовски Може би защото са неизповедими пътищата Божии, затова са неизповедими пътищата и на книгата, в която има отблясък от искра Божия. Думите на тая книга са изричани преди десетилетия, и то на западнобългарски диалект. Припомнил си ги и ги събрал в един свитък един българин-певец от операта в град Бремен. Първото впечатляващо нещо в тоя сборник е, че имаме един сочно очертан портрет на нашенец, не по-малко живописен от Базовите, Алековите, Елинпелиновите и Чудомировите, но не по-малко саркастичен от Стоянмихайловските, не по-малко лукав от Подвързачовите. Марко Ганчев