Имало едно време... ...Във Варезе един счетоводител на име Бианки. Той бил търговски пътник и шест дена в седмииата продавал лекарства, кръстосвайки цяла Италия на изток, на запад, на юг, на север и по средата. В неделя се връщал у дома, а в понеделник сутрин отново тръгвал на път. Но преди да тръгне, неговото момиченце му казвало: -Не забравяй, татко, всяка вечер искам по една приказка. Да, защото това момиченце не можело да заспи без приказка, а майка му вече му била разказала всички приказки, които знаела, по три пъти. И затова, където и да се намирал, точно в девет часа счетоводителят Бианки искал да го свържат с Варезе и разказвал на своето момиченце приказка по телефона. В тази книга ще прочетете приказките на счетоводителя Бианки. Ще видите, че всички те са кратички: ами да - счетоводителят плащал разговорите от собствения си джоб и, разбира се, не можел да си позволи да води дълги телефонни разговори. Само когато търговията му потръгвала, си разрешавал да увеличи дозата. Казаха ми, че щом господин Бианки поръчвал Варезе, госпожиците от централата прекъсвали всички разговори, за да слушат неговите приказки. И как иначе - някои наистина са много хубави.