Приказка за малките неща
На своята планета тя отглежда
козичка,
нежен дъжд,
леха надежда.
Тас козе мляко плисне в мрачината -
светулки се оцеждат по житата.
На нежния ръмеж отрано бае -
да милва, акварелен и сияен...
А вечер се помайва над лехата -
от другата страна на тишината
пристига южна поща
Тя разбира -
Екзюпери излъга,
че умира.