- Разкажи му как попадна тук — рече феята. Пинокио и разказа тъжната си история и добави, че е изгубил четирите жълтици. Това беше лъжа, тъй като те лежаха в джоба му. Докато говореше, носът му взе да расте. Колкото повече лъжеше, толкова по-дълъг ставаше. Феята го гледаше и се смееше. - Защо ми се смееш? — попита дървеното човече, много уплашено от растящия си нос. - Смея се на лъжите ти - каза феята. - Откъде знаеш, че лъжа? - попита Пинокио. - Лъжите, момчето ми, се разпознават веднага. Те са два вида - едните имат къси крака, другите дълги носове. Сегашната ти лъжа е от вторите. Илюстрирана от Грег Хилдебранд Преразказана от Елизабет Хейзърик