Есхил (525-456) е син на едно по-грубо и по-стихийно време, страстите и подвизите, на което той крешчендира в титаническите си драми до едвам издържими за човека тонове. Отначало принуден да си служи с най-примитивни средства, успоредно с развитието на собствените си искания, на простите игри, той даде тласъка на дълбоките си чувства и създаде трагедията. Защото тепърва с Есхил захваща това, което ние наричаме драма.