Преподобна Стойна живее през първата половина на XX век в Пиринския регион. Пророчицата Ванга живее през същия век, но през втората му половина, пак в същия район. И двете ослепяват при природно явление, и на двете Бог им дава мистичната, неразгадаема дарба да помагат на хората, да се посветят на лечението на човешката душа и недъзи. В сборника "Притчи за Преподобна Стойна" народният творец е описал случки от ежедневната практика на тази голяма лечителка и чудотворка, опитвайки се по свой начин да си обясни необикновените й способности. Именно тук се крие разковничето на българската душевност. От съдбата на Стойна той създава завладяващ, приказен свят, в който са заложени устоите на българина, чувството му за красота и съвършенство, жаждата му да разгадае, да си обясни необяснимото.