Привилегировани гледни точки • Книга която за малко да нарека "Социология на мъртвия човек" Предговор "Всички усилия на човека са насочени за постигането на някаква цел, а когато тя е постигната, ние с учудване разбираме, че там няма нищо друго освен това, което сме искали." Георг Хегел Разделението на труда не ми донесе нищо и аз се оттеглих през 1991 г. В това няма нещо поучително, освен че сега живея по-смислено и по-добре. Така че вече не чувствам някакви научни задължения: разделението на труда в науката почти по никакъв начин не ме вдъхновява. Все пак Деян Деянов настояваше да продължа веднъж на две седмици да преподавам в Пловдивския университет. Съгласих се, за да се запази духът на Марксовия семинар - едно обединение на млади учени от София, възникнало в средата на 70-те години около Деянов. Той впрочем е и причината изобщо да се реша на сегашната публикация. Поставих му обаче условието лично да напише нещо като послеслов. Текстът на тази книга са мои лекции, както са записани от Мила Николова, с минимална обработка, в която ми помогнаха Лиляна Деянова и Нина Николова. Отстраних отегчителни отклонения (част от които помествам в края на книгата), дописах бележки под линия и на места сложих условни подзаглавия. Добавих и една моя статия от времето, когато още участвах в разделението на научния труд. 5 август 2000 г., София Андрей Райчев Pro domo sua Роден съм на 5. VIII. 1955 г. в София. Женен съм от 25 години, вече. Имаме четири деца и две кучета. По образование съм философ и социолог. Ученик съм на покойния професор Любен Николов и на професор Петър-Емил Митев. Дължа извънредно много и на две учителки от детството ми: г-жа Димитрина Кънчовска и г-жа Розалина Новачкова. Сътрудник съм в Института за критически социални изследвания на Деян Деянов. Заедно с Кънчо Стойчев направихме агенцията ББСС "Галъп Интернешънъл" в България и на Балканите. Пак с него заедно сме издатели на вестник "Сега" и на няколко списания. Сега двамата правим един нов институт, наречен "R & S".