В Кантовата философия проблемът за злото изглежда на пръв поглед страничен или второстепенен. В моралната му философия обаче, основана върху идеята за свободата на човешката воля, обяснението на възможността на злото, несъобразеното със закона действие се оказва особено важно. Кантовата морална философия изследва критически възможностите на разума в практическата сфера по отношение на определянето на волята, на формирането на добрата воля у човека, способна да действа според принципи на разума и така да съгражда индивидуалния и социалния живот, да преобразува човешкия свят. Проблемът за злото у Кант е проблем за трудностите и препятствията пред осъществяването на свободата и моралността. Важността на проблема се откроява с оглед на един основен за Просвещението дебат върху функцията на разума в обществото, върху правото и институциите, както и по отношение на съвременната дискусия около рационалността и обосноваването и осмислянето на нормата за разумно действие - правна и морална. Кантовата философия дава израз на основното изискване на Просвещението за самостоятелна употреба на собствения разум и излизане от незрялостта. От способността на човека да се води в действията си от разума Кант извежда задачата за изграждане на личността, на справедливо общество, както и идеала за един морален свят. С представата за човека като разумно и свободно същество у Кант е свързана идеята за достойнството на човешката личност, придобила особено важност днес при обсъждането на същността на моралното отношение, на индивидуалните права и границите на личната отговорност.