Никола Фурнаджиев си остава едно от "седемте чудеса" на нашата поезия - все тъй неразгадано и все тъй магнетично. Поезията му е пробен камък за остротата на критическите оръжия, проверка за силата на критическата мисъл, която трябва да се добира до един от върховете на българската поетическа стихия. Няма друг начин да пишеш за него, освен отново да опиташ да вникнеш в тайната му, да намериш истината за неговото лице, като че опалено от зъл пустинен вятър, обгорено от горещо тропическо слънце. Тончо Жечев