Ако за Мао комунизмът беше поход на световното село срещу световния град, през постмодерната епоха самият глобален свят заприличва на град: отношенията се опространствяват, различието става основен ресурс на идентичността. Българският град е отново в "преход" - от статично място на привилегии и национална педагогика към флуидност, културен колаж, множествени сценографии на желанието.