Проучване на шопския говор в село Долни Лозен

Продуктов номер: 17631
Изчерпана

Автор: Хаджи Иван Д. Венев
Категория: Българска културология, етнология и фолклор | Езикознание, лингвистика, семиотика, филология
Издателство: Иван Д. Венев
Състояние: Нова книга
ISBN: 2913417361
202 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Шопският говор е един от най-богатите народни говори в България и според мене той е в същото време най-малко изучен. Може би главната причина за недостатъчните проучвания на тази тема (хумористично казано) е, че село Долни Лозен е много близо до центъра на София, до Университета и БАН и на научните работници не се полагат пари за командировки! А в наше време значително намаля броят на научни работници, които биха правили изследвания или проучвания на собствени разноски. Голяма част от населението на селата Долни и Горни Лозен се е преселила тук преди четири века от с. Люти дол, Врачанско (според историка Доно Иванов от с. Люти дол). В нашето проучване се разглежда главно говорът на с. Долни Лозен. Шопският говор е роден език на населението на големи области в Западна и Северозападна България. Значителни области с шопски говор има и в бившата Югославия. Югославските учени се оказаха по-работливи и по-пъргави от нашите и отдавна издадоха книга за шопския говор с граматика и лексика. Все още не съм се запознал с тази книга и не знам дали у нас има екземпляр от нея. Българският език се е образувал в миналото от синтеза на трите субстрата (съставки): ограничено число думи и изрази от Аспаруховите българи, огромно число думи и изрази от славянски произход и много такива от местното балканско тракийско население - главно от племето на бесите (според изследванията на знаменития поет и учен Никола Гигов). Същите три субстрата (съставки) намираме и в шопския народен говор. Не е изключено българските и югославските шопи да са преки наследници на траките. В изследванията на Н. Хайтов и Н. Гигов на родопските тракийски говори има много елементи и примери, които сочат близко родство с шопския говор. При оформянето на шопския народен говор през турското робство са заети голямо число турски, персийски и арабски думи; също много заемки има от езика на нашите съседни народи и от всички европейски страни. У нас най-добри познавачи на шопския народен говор бяха моите големи учители - професорите Стефан Младенов, Стойко Стойков, А. Т. Балан, Ст. Романски. Моето знание на шопския говор е добро: роден съм в Долни Лозен и живея в него вече 76 години (със значителни прекъсвания). Като дете и младеж имах добра памет и съм запомнил огромно количество шопски думи и изрази в общуването с моите родители, брат и сестра и с двамата братя и сестрата на баща ми и техните семейства. Спомням си с благодарност моите разговори на шопски през годините с: дядо Васил Клисурански, чичо Боне Конортов (отскоро покойник, на 98 г.), чичо Николай Алвев, чичо Пешо Гольов (отскоро покойник, наближаваше 90 г.), с моя роднина и приятел Истилиян Н. Ветов (отскоро покойник), с майка Доменика от Правец - игуменка на Лозенския манастир "Св. Спас" (отскоро покойница, на 100 г. без 2-3 седмици; тя беше в Лозен повече от 74 години) и много други. За набиране на материали за настоящата скромна книга проведох писмена анкета, на която отговориха десетина души - повечето от тях по-възрастни от мене; проведох и многобройни устни анкети и беседи.