Дойдох в света по-тих и от трева. Обичах. Вярвах. Мъкнах кош неволи. Какво? Ще си отида след това, без да съм играл големи роли. О, аз за генерал не бях роден. Не бях роден аз за високи постове. Обичах простия човешки ден, цвета, дърветата, тревата проста. Затуй усмихнат в утрото вървя като пастир и равнината моля да ме превърне утре на трева, на пътища, на птици, на тополи.