Психологически типове

Продуктов номер: 5938
Изчерпана

Автор: Карл Густав Юнг
Категория: Психология - теоретични работи, направления
Издателство: УИ Св. Климент Охридски
Състояние: Нова книга
629 страници
твърди корици
Първо издание: 2005
Народност: немска
Преводач: Красимира Михайлова

---

Човешките типове (характери) са доминиращата тема на световната моралистика - древна и съвременна. Но въпреки всички открития на древната моралистика (достатъчно е да се напомни дори само за Теофраст), именно новата западноевропейска (и главно френска) моралистика е несъмненият връх в моралното познание на човека. Монтен и Паскал, Ларошфуко и Лабрюйер, Волтер, Вовнарг и Шамфор са най-дълбоки познавачи и най-строги съдници на човешката природа и от техните диагнози не убягва нито един от нейните недостатъци и пороци, както и от нейните добродетели и достойнства. През 1021 г. в Цюрих на немски език се появява първото по-голямо по обем и по-значение съчинение на Карл Густав Юнг (1875-961) Психологически типове. И въпреки вече познатите многобройни опити за класифициращи типологии на психологическите типове, на характерите и темпераментите, съчинението на Юнг с основание се възприема като едно от най-забележителните произведения, третиращи психическата феноменология - и не само през нашия век. В Психологически типове сякаш се срещат, взаимодействат и взаимно се подпомагат двете главни традиции в изследването на човешката типология: естественонаучната (физиологическата) и философската (моралистичната). Несъмнено на човешката природа Юнг гледа като лекар, психиатър и това го сближава с Хипократово-Галеновата традиция. Ако според Юнг основните психологически типове са два - екстравертен, насочения предимно навън, към другите, към нещата и към света, и интровертен, обърнатия предимно навътре, към себе си, затворения в аза, в неговите рефлексии и съзерцания, в екстравертния тип попадат сангвиниците и холериците, докато меланхолиците и флегматиците теглят към интровертния тип. В предговора към седмото швейцарско издание на своята книга (1937) Юнг пише: "Аз съм преди всичко лекар и практикуващ психотерапевт и всичките ми психологически формулировки са плод на тежка, всекидневна професионална дейност. Затова всичко, казано в тази книга, всяко изречение от нея, е изпробвано в лечението на болни хора и изобщо е произлязло оттам." Но не по-малко важна за типологията на Юнг е и другата, философско-етическа традиция. Сам Юнг определя като "понятие на своята психология процеса на индивидуацията" (Спомени, сънища, размишления). Показателно е също така, че в първия английски превод на Психологически типове от 1923 г., осъществен от ученика му X. Бойнс, е поставено (и вероятно не без съгласието на автора) подзаглавието психоголия на индивидуализацията. Несъмнено тази категория на "старата истинска схоластика" Юнг заема непосредствено от философията на Артур Шопенхауер, където на нея се пада истински ключова роля, и дори само този детайл показва най-близкото му родство с философията на живота. Но, както е обикновено за всеки голям и творчески ум, в Шопенхауеровата категория швейцарският психолог внася свое, Юнгово съдържание и за него тя означава прогресираща интеграция на колективно несъзнаваното в отделната личност, сиреч процеса, който има за цел нейното развитие. Психологията на Юнг, при всичките и частнонаучни измерения, е образцов пример и на неговата философия, и на философското познание изобщо. Ако е вярно - а това е един от основните постулати на философията на живота, - че философът философства не само с разума си, но и с волята, с чувствата, с цялостната си душевна настройка и с цялостния си живот тогава и дихотомичната типология екстравертен-интровертен тип получава ново доказателство и допълнителен аргумент. Толкова повече, че и Юнг - в познатата философска традиция - е убеден, че светът не може да бъде разбран единствено чрез интелекта - в същата степен той може да бъде разбран и чрез чувствата. Интелектуалната преценка съдържа най-много половината истина и ако е честна, трябва да признае своята непълноценност.