Пълна колекция разкази, Том 1

Продуктов номер: 8792
Изчерпана

Автор: Реймънд Чандлър
Категория: Американска и канадска художествена литература
Издателство: Унискорп
Състояние: Нова книга
316 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2006
Народност: американска
Преводач: Правда Митева

---

В пет тома се представя пълна колекция разкази на световноизвестния писател, бащата на Филип Марлоу, Реймънд Чандлър. В том 1 са включени разказите: Бей Сити блус, Удавницата, Убиец в дъжда, Нефритената огърлица и Запознанство на Нун Стрий Писател, който се бои да попадне в собствената си клопка е точно толкова ненужен, колкото генералът, който се страхува да не сгреши... Нито един писател не може да угоди на всички и никой не би трябвало да се опитва. Реймънд Чандлър Когато се връщам назад към собствените си творби, би прозвучало абсурдно ако кажа, че не ми се иска да са по-добри. Само че, ако бяха много по-добри, никога нямаше да ги публикуват. Реймънд Чандлър На почитателите на майстора на криминалния разказ предлагаме непубликуван текст, в който Реймънд Чандлър споделя мисли за писането на криминалета. Един ден някой книжен плъх или друг подобен особняк може да реши, че си струва да прерови архивите на евтината криминална периодика, която процъфтяваше в края на 20-те и началото на 30-те години и да установи как, кога и по какъв начин популярната криминална история се отърсва от добрия, изискан стил и окончателно подивява. Този човек трябва да притежава силно аналитичен ум и набито око. Долнокачествените издания никога не са мечтали да стигнат до идните поколения и повечето сигурно отдавна са придобили мръснокафяв цвят. Навярно трябва да притежаваш изключително проницателен ум, за да се абстрахираш от ненужно крещящите корици, пошлите заглавия и трудносмилаемите реклами, за да откриеш истинската сила на онзи начин на творчество, което дори и в най-превзетите си и изкуствени проявления, караше почти цялата останала проза, писана по същото време, да придобие привкуса на хладичък бульон в пансион за стари моми. Струва ми се обаче, че не само насилието беше причина за силата на тези разкази, независимо от купчините трупове, прекалените подробности и насладата, с които се описваше смъртта на жертвите. Положително не беше и изящната словесност, тъй като и най-плахият опит за такава щеше да е безмилостно задраскван от редакторите. Кой знае каква оригиналност на сюжета и героите също липсваше. Повечето сюжети бяха съвсем обикновени, а характерите – доста примитивни типове. Вероятно причината се криеше в миризмата на страх, която разказите успяваха да внушат. Героите им живееха в един объркан свят, в който доста преди атомната бомба, цивилизацията бе изобретила начините за собственото си унищожение и се учеше да ги използва с олигофренския възторг на гангстер, изпробващ първия си автомат. Законът се манипулираше с цел придобиване на власт и печалби. Улиците бяха тъмни от нещо повече от нощ. Криминалният разказ бе жесток и циничен що се отнася до мотивите и героите, но изобщо не беше циничен в ефекта, който се опитваше да постигне, нито в техниката, с която го постигаше. Само няколко нестандартно мислещи критици го оцениха навремето, което пък бе и максимумът, който имахме правото да очакваме. Средностатистическият критик никога не забелязва постижението в момента на зараждането му. Започва да го обяснява чак когато то вече е станало порядъчно. Емоционалната база на стандартната криминална история беше и винаги е била, че убийството ще бъде разкрито и законът ще възтържествува. Техническата му база – относителната незначителност на всичко друго, освен финалната развръзка. Онова, което водеше до нея, бе повече или по-малко рутинна работа. Развръзката щеше да оправдае всичко. От друга страна, техническата база на историите от типа "Черната маска" бе, че сцената е по-важна от сюжета в смисъл че добрият сюжет ражда добри сцени. Идеална е загадката, която бихте прочели дори ако краят липсва. Ние, които се опитвахме да я напишем, споделяхме едни и същи виждания с филмовите творци. Когато за пръв път отидох да работя в Холивуд, особено интелигентен продуцент ми каза, че не можеш да превърнеш една детективска история в успешен филм, понеже целият смисъл е в разкритието, което пък отнема само няколко минути екранно време, докато зрителят вече посяга към шапката си. Той грешеше, понеже си мислеше за неподходящата история… Реймънд Торнтън Чандлър (на английски Raymond Thornton Chandler) е американски писател, оказал голямо влияние върху развитието на криминалната литература. Роден в Чикаго, Чандлър заминава за Англия през 1895, когато родителите му се развеждат. През 1907 приема британско гражданство и работи за Адмиралтейството, а след това като журналист. По това време той публикува стихове в късноромантичен стил. Чандлър се връща в САЩ през 1912 и учи за счетоводител. През 1917 се записва в канадската армия и воюва във Франция. След примирието се премества в Лос Анжелис. През 1932 вече е вицепрезидент на петролна компания, но губи добре платената си работа, поради алкохолизъм. Той се опитва да пише жълта литература, търсейки някакъв източник на доходи. През 1933 публикува първия си криминален разказ, а през 1939 излиза първият му роман (Големият сън). След успеха на книгите му, Чандлър работи и върху сценарии в Холивуд. През 1950-те здравето и психическото му състояние се влошават, той прави опити за самоубийство и умира през 1959 от пневмония. Прозата на Чандлър е предмет на възхищение за критици и писатели, от Одън и Ивлин Уо до Ян Флеминг. Макар че стилът му е вдъхновен главно от Дашиел Хамет, вмъкването на лирични отстъпления в този контекст го прави напълно оригинален. Чандлър е също и чувствителен критик на криминалната литература, а есето му Простото изкуство на убийството се е превърнало в класика.