В особена обществена и литературна обстановка се извършва поетическият дебют на Христо Радевски. За първи път публикува стихове 1924г. Неговият художествен свят се създава в сгъстена политическа атмосфера. Той има строги очертания, категорични идейни постулати, свой език, по-тясно свързан с политическата лексика, една външна суровост, която стои далече от някои традиционни или тривиални понятия за поетичност... В поетическия свят на младия поет се появява градът. Тук поетът вижда стихията на революцията — градът като арена на големите революционни сблъсъци и голямата човешка надежда. Градът - това е София, но не като пейзаж, а като въплъщение, от една страна, на гнилотата на стария свят, а от друга - на справедливия бунтовен гняв.