Първобългарите – история, бит и култура

Продуктов номер: 14254
Изчерпана

Автор: Веселин Бешевлиев
Категория: Българите в древността /прабългари/ | Българско Средновековие
Издателство: Фондация Българско историческо наследство
Състояние: Нова книга
506 страници
меки корици
Първо издание: поредно издание, 2008
Народност: българска

---

Проф. д-р Веселин Бешевлиев (1900-1992), член-кореспондент на Българската академия на науките (1941), е един от най-забележителните представители на българската хуманитаристика през XX в., учен с изключително признание както в България, така и в чужбина. Образованието си в областта на класическата филология получава в България и Германия (тук в университета на Вюрцбург през 1925 г. получава своя докторат). Кариерата си на университетски преподавател започва и завършва в Софийския университет „Св. Климент Охридски\", където през 1932 г. е избран за професор. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е прогонен от Университета и дълги години е оставен без работа. Едва през 1948 г.е привлечен в Българската академия на науките(първоначално в Археологическия институт,а през 1966 г.в основания тогава Институт по балканистика). Най-голямото негово постижение с изключително значение за филологическата и историческата наука е издирването,систематизирането и публикуването на първобългарските надписи на гръцки език (първото им издание е от 1934— 1936 г.,а последното от 1992 г.). Важен принос в епиграфиката е и издаденият през 1964 г. в Берлин корпус „Късногръцки и къснолатински надписи от България ". Значително място в богатото му научно творчество заема проучването на историята и културата на първобългарите. В тази проблематика безспорно той е най-авторитетният и общопризнат изследвач. Настоящата книга е обобщение на дългогодишните изследвания върху първобългарския период. В нея се проследява политическата история на първобългарите от IV в. до края на управлението на кан Персиан (852 г.). Разглеждат се техните непосредствени и непряко предадени езикови остатъци, както и надписите с рунически знаци. Носители на степни традиции, първобългарите притежавали своеобразни обществена структура и държавно устройство, които отличавали България от останалите европейски държави през Ранното средновековие. Религията и обичаите им, притежаващи свои особени черти, отразявали техния езически светоглед. Със строителството на монументални градежи и издълбаването на надписи българските владетели изтъквали могъществото на своята държава.