Пъстър свят

Продуктов номер: 8755
Изчерпана

Автор: Иван Вазов
Категория: Нова българска литература /ХІХ - ХХв./
Издателство: АНУБИС
Състояние: Нова книга
478 страници
меки корици
Първо издание: 2001
Народност: българска

---

За повестите Първата белетристична творба на Вазов е мемоарът Неотдавна (Лични и исторически възпоминания от събитията в 1876 година) — сп. "Наука", 1881; първата му повест е Митрофан — сп. "Наука", 1881, по-късно озаглавена Митрофан и Дормидолски по имената на главните герои: приятели, чието скарване е резултат на комични недоразумения и нелепи претенции, акумулирани от институционалните промени в следосвобожденския живот. Другите повести на Вазов са Немили-недраги (сп. "Наука", 1883), Чичовци (сп. "Зора", 1885), Иван-Александър (1907) и Нора (1908). Повестта Немили-недраги е плод на лични Вазови впечатления от имигрантския му живот в Браила и Букурещ през 1870—71 и през 1876 г. Образите на повечето персонажи в нея — това е присъщо за Базовото творчество въобще — пресъздават черти на действителни лица: напр. Никола Странджата е изобразен с истинското си име, прототип на младия поет Бръчков е Вазов, на Владиков — галацкият учител Велико Попов, и т. н. За разказите Респектиращо голям е броят на Иван-Вазовите разкази — сто петдесет и пет. При това те са само една част от неговото разнообразно творчество на белетрист, поет и драматург. Публикуват се през периода от началото на 80-те години на XIX век до началото на 20-те години на XX. С изключение на трийсетина, останалите са включвани от писателя в издаваните от него осем сборника с разкази: Повести и разкази. Т. 1—3. С, 1891—93; Драски и шарки. Очерки из столичния живот. Ч. 1—2. С, 1893—95; Видено и чуто. Разкази, спомени и пътешествия. С, 1901; Пъстър свят. Разкази, спомени, драски, пътни впечатления. С, 1902; Утро в Банки. Добродушни разкази. С, 1905. Самостоятелно излиза Подпоручик Вълко. Разкази от Сръбско-българската война. I. П-в, 1886 (по-късно "Вълко на война"): подзаглавието сочи, че е пръв от определена поредица. Броят на разказите и сборниците е приблизителен и условен. Причината е в нестрогото жанрово съзнание в литературата от онова време и в принципно разносъставния характер на Вазовите книги. Той не е бил безразличен към оформянето им, ако се съди по ред промени в тях, но се забелязва тематично, проблемно и жанрово многообразие, нехомогенно и неподчинено на строга концептуална линия композиране на книгите. Ведно с разказ, Вазов поставя подзаглавни уточнения, в които се срещат названията: бележки, видение, впечатления, възпоминание, драска, елегия, епизод, история, легенда, очерк, наблюдения, портрет, разговор, Сказание, спомен, сцена, шарка и др. Някои от уточненията са достойни за пространен коментар за отношението текст — страничен текст (паратекст); за конвенциите в литературата и механизмите и на боравене с терминологичния апарат на други изкуства, както и за вариативността на фактологичното и фикционалното, на споменно-биографичното и художествено правдоподобното доминиране в сюжета на творбите.