Пътят на една идея

Продуктов номер: 10438
Изчерпана

Автор: Огняна Хрисимова
Категория: Балканска история | Исторически политологични изследвания
Издателство: ВСУЧерноризец Храбър
Състояние: Нова книга
298 страници
меки корици
Първо издание: 2003
Народност: българска

---

Пътят на една идея • За правата, правилата и малцинствата в Европейския Югоизток между двете световни войни Книгата третира проблемите за правата на личността (гражданина) в европейския Югоизток в периода между двете световни войни. Спазването на тези права е обществен договор, сключен между държавата и гражданите, независимо от етнически, верски произход и други специфики в социума." На фона на темата за общите граждански права се акцентира върху спазването на правата на малцинствените елементи. Въпросът е особено актуален след края на Първата световна война и разпоредбите на Версайската договорна система. Вниманието е насочено към темата за създаване на първата световна организация - Обществото на народите (ОН), и нейната роля при изграждането на инструментариума за закрилата на малцинствата. Документално обоснована е националната политика на Кралство на сърби, хървати и словени (Югославия), Кралство Румъния и Царство България в областта на общите граждански и на специфичните малцинствени права, както и ефективността от намесата на ОН в тази материя. Трудът е предназначен за нуждите на академичната общност, на студентите, изучаващи обществени и хуманитарни дисциплини. С научно-познавателната си стойност той би бил полезен и на държавни политически и обществени институции, отговорни за резултатна национална политика в сферата на човешките права. От предговора Спазването на правата и свободите на личността зависи от редица вътрешни фактори – основния закон на държавата и другите нормативни документи, от начина на управление о от функционирането на политическия режим. Те зависят и от външния фактор - международни актове и договори, спогодби и други документи, които със своята нормативна сила и политическа насоченост влияят и върху вътрешните фактори. Тези два основни компонента в своята съвкупност формират националния, регионалния, континенталния и световния порядък в областта на правата на човека. Едва ли е нужно да се напомня, че свободата е възможна единствено при демократично устройство на дадена обществената система, в условия на реално упражняване на човешките права. Именно възможността да упражнява своите права превръща личността - поданик в личност - гражданин. Поради това правата и свободите на личността са неделимо свързани със съществуването и реалното функциониране на правовата държава. Правната класификация на правата на човека е обект на многобройни изследвания и едва ли ще се намери изследовател, който да подходи еднопосочно и окончателно към подобен анализ. Видовете права наличността не са константна величина и развоя на историческата действителност непрекъснато обогатява тази материя с нови приоритети. Във всяка класификация обаче постоянно място имат както естествените, дадени по природа права и свободи, така и онези, намерили трайно присъствие в обществото, независимо от смяната на историческите епохи. Един от съвременните политолози социолози - френският изследовател Клод Леберг, в монографията си, озаглавена "Обществени права", предлага следната приемлива схема: 1. Право на физическо и психическо съществуване. То включва правото на живот, на свобода и сигурност, на забрана на издевателства, на робско отношение, на принудителен труд, принудително лишаване от свобода и др. 2. Право на свобода на съзнанието и на неговите конкретни прояви. То включва свобода на религиозните възгледи, на свободно изразяване на мнение, на получаване и предаване на информация, на асоцииране, на синдикални прояви, на събрания, на свободно придвижване и др. 3. Право на законова уредба, т.е. на регламентирани правни норми при съдебно преследване и третиране на личността, право на защита, забрана на прилагане на закона със задна дата и др. 4. Право на равенство и забрана на дискриминацията, с което да се гарантира, че всички са равни пред закона, като се изключи възможността за привилегировано отношение или ощетяване поради принадлежност към раса, език, верски и етнически специфики или по политически причини. 5. Права в частния и личния живот и норми, които да гарантират неприкосновеността в тази област. 6. Политически права. 7. Икономически, социални и културни права. В съвременната хуманитаристика битуват три свързани помежду си понятия: права на човека, права на гражданина и права иа личността. Специалистите в материята считат, че понятието права на човека произтича от биосоциалната природа на личността, понятието права на гражданина е особено битие на правата на човека, отнесено към конституционната материя, а понятието права на личността подчертава социалната същност на човека,неговата социализирана природа. Съвременната правна мисъл не противопоставя правата на човека на правата на гражданина и ни убеждава, че и двете понятия "са права на личността". Анализът на историческото развитие на правата на човека е несъмнено изключително отговорно занимание. Подобен вид изследване изисква не само хронологично проследяване и анализ на еволюцията на проблема. Векове наред човечеството и неговите най-светли умове от всички области на науката са били ангажирани с теоретични разработки по темата, в резултат на което са налице огромен брой монографии, студии, статии и документални справочници. Всеки изследовател, заел се с тази не лека задача, е длъжен да навлезе не само в дебрите на историческите изследвания, но и да потъне във философската, правната, социологическата, политологичната материя, да съчетае спецификата и логиката на различните видове знания. В този интердисциплинарен подход всеки читател би могъл да открие пропуски от една или друга област на познанието, но и добронамерено да прецени, че не самоцелният юридически или исторически анализ е бил задача на автора. Други биха открили нескрито предпочитание към историческите факти. Те ще присъстват преобладаващо в представения труд не само като израз на професионално предпочитание, но и като безпристрастен барометър на фактите и явленията в защитата на човешките права и свободи в различните епохи. Целта, която авторът си поставя с настоящото изследване, е не само да обърне поглед към миналото, но и да помогне да се извлекат от предходните явления разумни уроци. Интересът е провокиран от факта, че в последните години българската научна литература отделя засилено внимание на проблема за правата и свободите наличността, тема, предизвикана от коренния поврат в политическите и обществените отношения в страните от Европейския Югоизток. На юристите дължим голяма част от правното си ограмотяване, на философите и на политолозите - част от теоретичните и мисловните внушения. Все още на темата се приписва предимно правно значение и рядко към нея посягат представители от съвременното поколение в историческата наука. Встрани остават редица факти от недалечното минало на европейския континент и специфичните прояви на състоянието на човешките права и свободи в неговия югоизточен дял, които припомнени и подчертани биха ни уверили, че днешното състояние на балканското общество има своя аналог във вчерашни явления и събития.