Проектът "Човешки геном" прокара нови следи в медицинската наука и в генетичните изследвания. Знаем, че броени часове след раждането бебетата могат да разпознават лица, да свързват чутото с видяното и да усещат разликата между холандски и японски. Нашите гени ни подготвят да наблюдаваме света; те оформят най-фините подробности в човешкия мозък. Но що се отнася до психологията, удостояваният с множество награди когнитивист Гари Маркъс пише, че "сякаш Уотсън и Крик никога не са се натъквали на ДНК." С "Раждането на съзнанието" Маркъс се включва в дебата "природа срещу възпитание" и го променя завинаги. Генетиката не е съдба, но единственият начин да се разбере какъв е приносът на природата, твърди авторът, е да се види какво всъщност правят гените. Смайващи скорошни разкрития показаха, че геномът е много по-малък, отколкото смятахме преди, и съдържа не повече от 30 000 или 40 000 гени. След това откритие учените полагат усилия да разберат как толкова малко на брой гени може да съдържат инструкциите за изграждането на човешкия мозък, вероятно най-сложното образувание в познатата вселена. Синтезирайки най-новите изследвания със собствените си оригинални открития за детското развитие, Маркъс е първият, който разрешава това привидно противоречие, като описва точно как гените създават безкрайната сложност на човешкото съзнание. Наред с това той разкрива разпространените погрешни схващания за гените и изследва удивителните последици от това изследване за бъдещето на генното инженерство.