Сборникът има три цикъла: “Разкази от днешното безвремие” – единадесет на брой; “Разкази от вчерашния залез” – 19 и три пътеписа – “Четирима в “Гранд Чероки”, “Три върха и едно падение”, “Манастирът, монахинята и земните”.
И в този сборник авторът е останал верен на себе си – откровен, мъдър, вглъбен във вечните истини за живота. Езикът му – велчомилевски – пъргав и звучен, с оная тънка ирония, зад която прозира авторското намигване. Персонажите – от света на всеки от нас. Имаш чувството, че си ги срещал, че си споделял преживяното с тях. На някои от страниците се сепваш: това не ли ставало и с мен?
Велчо Милев е от творците, които пишат по призвание и за удоволствие. Съзнателният си живот прекарва в родното Меричлери, чиито жители добре го познават, защото е работил като фелдшер. Но той лекува своите съграждани не само със средствата н медицината, а с магията на думите, подредени в 10 книги досега: “Родът на Крачаните”, “Дом за еднодневки”, “Непомерното”, “Топлият полюс”, “Ден седми”, “Див пелин и сладка вода”, “Корени и кълнове”, “Записвачът на мълчания”, “Епиграми” и сборникът “Разкази”.