Разкопки и проучвания книга XXXV: Ранновизантийските крепости в България съседните земи

Продуктов номер: 16429
Изчерпана

Автор: Венцислав Динев
Категория: Археология | Балканският полуостров преди Аспарух | Историческа периодика
Издателство: БАН Марин Дринов
Състояние: Нова книга
ISBN: 02050722
140 страници
меки корици
Първо издание: 2006
Народност: българска

---

С реформите от края на III-тата и първата половина на IV в. в Римската империя се въвежда сложна териториално-административна организация, разгърната в субординационен порядък - с няколко префектури, дузина диоцези и стотина провинции. Балканите са поделени между диоцезите на префектурата Illyricum (в западната и централната част на полуострова), от една страна, и диоцеза Thracia (в източната част на полуострова), който принадлежи към префектурата 0пеп1, от друга страна. Първоначално префектурата Illyricum принадлежи към западната част на Империята, намираща се под контрола на старата столица Рим. Още преди края на IV в. обаче два от илирийските диоцези, включително Dacia, преминават към източната част на Империята (наричана понякога днес "Източна римска империя" или "Ранновизантийска империя"), която е контролирана от новата столица Константинопол (основана от Константин Велики на мястото на по-ранния град Византион). През ранновизантийската епоха (РВЕ) - от края на управлението на Теодо-сий I в 395 г., когато е окончателното разделяне на Империята на две части, до началото на управлението на Ираклий в 610 г. - днешната българска територия принадлежи основно към провинциите на диоцезите Thracia и Dacia }. Освен днешна Централна и Източна България, диоцезът Thracia включва още Северна Добруджа в днешна Румъния, Беломорска Тракия в днешна Гърция и европейската територия на днешна Турция. Освен днешна Западна България, диоцезът Dacia включва още по-голямата част от днешна Сърбия и Черна Гора, и северните части на днешна Албания и днешна Македония. През РВЕ в диоцезите Thracia и Dacia има, наред с градовете, голям брой обекти, отбелязани в синхронните латински и гръцки извори като castella, или с други термини със сходно значение - "крепости", "укрепени места". Днес техните останки се назовават от местното население като четац{и), градища, градини (понякога и градове), калета, хисари - термини със, съответно, румънски, славянски и турски произход, и значение като горните. Тези крепости са предметът на настоящето изследване. Държа да уточня, че в предмета на изследване тук не влизат градовете и центровете от градски тип, които в изворите за двата диоцеза се отбелязват обикновено с други термини като civitates, и т. н.