Невени Под стряхата на самотата невени плахи посадих и те поникнаха, когато животът бе привидно тих. Гърмяха сводове гранитни през пролетта и есента и дъждовете на тъгите обляха пъпки и листа. Снегът на злоби и омрази невените ми не срази, люля ги бурята напразно, те не пророниха сълзи. На славата неподчинени, сродени с деликатността, цъфтят си моите невени – невените на песента.