Предговор Социологията, подобно на другите социални и естествени науки, се появи като продукт на западната цивилизация. Но докато естествените науки, и особено икономиката с нейната тясна обвързаност с една нормативна рационалност, можаха без усилие да преодолеят културните задръжки и пристрастия на обстоятелствата, съпровождащи тяхното възникване и ранно развитие, за социологията се оказа доста по-трудно да надхвърли социалния контекст, в който се зароди. Социологията беше, така да се каже, заразена от своето съдържание, от разбиранията и перспективите на обществата, в които така наречената наука за обществото се появи и разви. Нейните обобщения обикновено бяха свързани със западните общества, а светогледът и беше субтилно зависим от културите, в които практикуваха самите социолози. Дори когато в тази дисциплина проникна ново съдържание от антропологията, прекалено често бяха прилагани теоретичните предположения, формулирани при изучаването на племенните общества, като доста мудно.бяха правени модификации, които да отчетат различния мащаб и сложността на развитите западни социални системи. Другите модели на обществена организация трябваше да почакат за съответното внимание от страна на социологията. Обвързаността на предмета с абстрактни, универсални идеи породи преждевременен и повърхностен оптимизъм по отношение на степента, в която социологията, представяйки себе си за социалния еквивалент на физиката, би могла да въплъти определен теоретичен корпус от високо равнище. Позицията на социологията беше обаче дълбоко компрометирана от обвързаността на нейните понятия със специфично западни култури и тя така и не е преодоляла съвсем тази обвързаност, доколкото продължава да защитава своите първоначални идеали.