ГЛАСЪТ И не дървото, неговият глас пониква – времето, което е сънувало гора, го взема в шепи. Земята е тесто, което втасва между корени – ще дойдат ветрове и ще извият вихър върху мястото на ствола. Слънцата ще се напластяват в кръгове и птиците ще трупат мимолетните си сенки под кората. Гласът ще пусне клони и ще се завие с късче от небето.