Рицар "Стрела сърцето му прониза, златна, със зелено острие" Беше яхнал един толкова вълшебен кон, който дори нямаше нужда от броня. Обикаляше по целия свят, за да я търси, защото му се струваше, че перата на шлема му започваха да се превръщат в ледени кристали от отношението към него. Моля те, кажи "Да" - шепнеха напуканите му устни - и развали магията, защото конят ми се умори да броди из безкрайните полета на желанието. Дори криеше нещо в дясната ръка зад себе си. Искаше да бъде тайна, запазена само за нея. А слънцето го галеше и позлатяваше бронята на таланта му оплиташе го със златните си лъчи и го караше да върви напред Разкриваше му все нови и нови хоризонти, отваряше прозорци към бъдещето и му помагаше в трудния път към съвършенство. Но бяха два различни миража, които времето и пространството рядко позволяваха да се видят заедно.