Римските императори в Тракия, част 2 – 395 г.- 610 г.

Продуктов номер: 21135
Изчерпана

Автор: Иван Христов
Категория: Антична история | Археология | Балканският полуостров преди Аспарух
Издателство: Unicart
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789549253054
120 страници
меки корици
Първо издание: 2009
Народност: българска

---

Хроники на пътувания, строителства и битки Тази книга е естествено продължение на първа част от поредицата „Римските императори в Тракия". Посветена е на събития, свързани с пътуванията, строителните и военни кампании на римските владетели в тракийските земи. В книгата са разгледани събития, които обхващат периода след 395 г. (възкачването на Константинополския престол на император Аркадий) до началото на VII век (610 г. - смъртта на император Фока). За разлика от първата част, в част втора съм си позволил да опиша накратко биографиите на изтъкнати римски пълководци, които са заемали позиции в политическия живот на империята, близки до тези на самите владетели в Константинопол и Рим. Това са Велизарий от Германея (дн. Сапарева баня) и Флавий Аеций от Дуросторум (дн. Силистра). Като претенденти за императорския престол са представени Виталиан от Залдапа и Аспар. По стечение на обстоятелствата заглавието на книгата е сполучливо именно за периода, който е проследен, защото шестима от описаните владетели са с тракийски произход. Това са Юстин I, Юстиниан Велики, Юстин II, Марциан, Лъв I и Фока. Впрочем този факт не бива да ни учудва, защото в Източната римска империя (т.нар. „Византия") траките присъстват активно както в политическия и религиозен живот на столицата, така и в живота на големите градове на полуострова. Неслучайно в една от въвеждащите глави съм си позволил да разгледам въпроса за значението на тракийския етнос в развитието на империята. Доколкото представените накратко факти за късноантичната съдба на траките могат да бъдат убедителни, то имам основание да считам, че траките, макар и променени, са в основата на по-късно формиралия се български етност. Този въпрос естествено предстои да бъде анализиран от историците и занапред. Основни извори за написването на книгата са запазените исторически съчинения на ранновизантийските хронисти Созомен, Приск, Малх Филаделфийски, Олимпидор Тивански, Прокопий Кесарийски, Евагрий, Йорданес, Менандър, Теофилакт Симоката, Йоан Антиохийски, Теофан Изповедник, Комес Марцелин, Касандър, Теодор Анагност и др. Използвани са сведения от някои юридически извори като Теодосевия кодекс и Юстиниановия кодекс. Като илюстрация към книгата и информация за лика на владетелите са използвани монети от колекцията на Националния исторически музей. Следвайки принципите на работа по част първа от поредицата, и в част втора съм използвал обилна информация, извлечена от археологическите и нумизматични проучвания .Тук следва притеснението, че периодът У-УИ век може да се окаже сред слабо проучените в балканската история. Ако до III век имаме десетки запазени епиграфски паметници, в които се четат имената на римските императори, то за изследваната епоха оскъдицата на текстове е осезаема. Същите наблюдения са валидни и за археологическите проучвания. Факт е, че за близо 100 години разкопки по нашите земи все още липсва цялостно проучен римски град. Броят се на пръсти изцяло разкритите крепости и значими раннохристиянски храмове. Изключително трудна е и идентификацията на археологическите материали (например дребни предмети от бита), свързани с различните култури на племената, проникнали в балканските провинции на империята след пропукването на лимеса (границата). И все пак смисълът на написването на тази книга, макар и скромен, е оправдан. Повествованието е подчинено на идеята, че великите владетели на Константинопол са били тясно свързани с историята на тракийските земи. Някои слабо популярни и дори непознати факти, представени в текста, още веднъж подчертават интереса ни към Късната римска империя, наречена от съвременните историци Византия.