Казват, че "стилът — това е човекът". И при Йордан Вълчев тази максима е валидна. Мнозина са били свидетели как блясъкът на мисълта му преминава в афористична фраза и парабола на обобщенията, светкавичният рефлекс — в изненадващи "поанти" на внушенията и изводите. Такъв беше в текстовете, още по-ярко и релефно — в разговорите и в "сказките" си. (проф. д. ф. н. Иван РАДЕВ)