„В известен смисъл мога да се смятам за типичен източноевропеец. Сигурно е истина, че неговата differentia specifica (отличителна черта) може да се сведе до липса на форма – и външна и вътрешна. Неговите предимства – жаден ум, страст в споровете, усет за ирония, свежест на чувствата, пространствено или географско въображение, произтичат от основния недостатък: той винаги оставаше юноша, ръководеше се от внезапния прилив или отлив на вътрешния хаос. Но форма се придобива в стабилни общества. Аз съм красноречив пример за това колко големи усилия изисква усвояването на противоположни традиции, норми и прекалено богати впечатления, и привеждането им в някакъв порядък.” Чеслав Милош