Магда Карабелова работи в Института за литература при БАН в Областта на сравнителното славянско литературознание с приложение на културологични методи и общохуманитарни интердисциплинарни практики. Занимава се е рецептивна проблематика, както и с по-малко прилаганите социално-психологически и културни модели При изследването и реципирането на художественото знание. Преподавала е сравнително славянско литературознание в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", както и история на полската литература в Нов български университет. Чела е лекции в университета в Лейден (Холандия) и Ягелонския университет (Краков). Автор и ръководител на редица международни славистични проекти: "Одисей пътува към дома. Завръщане на славянските, емигрантски творци у дома" (1994-1999); "От модернизъм към постмодернизъм: българо-полски литературни и културологични прочити в началота на третото хилядолетие" (2000-2004); "Жените в обществения дискурс на България и Полша: литература, изкуства, медии" (2006-2008). Автор е на многобройни студии и статии в областта на полонистиката, сравнителното славянско Литературознание, културологичната и социалнопсихологическа проблематика, на съвременната българска проза и по-специално на историческия роман. Нейни публикации са отпечатани в социологически и литературни издания в Полша, САЩ, Германия, Англия, Холандия, Швеция, Австрия. Автор е на Четири приключенски романа за деца. Споменните есета "Докато Бог не покаже лицето Си" са опит да разкаже за учителите и за приятелите си за важните срещи в живота и в различни части на нашия континент. Монографията "Записи из Българския път" представя изследванията на Магда Карабелова, както и основните проблемни полета, в коита са съсредоточени научните и занимания през последното десетилетие. Настоящата монография "Романът-Мутафчиева: Дебат за играча в историята (Модели на историческите случвания и варинти на балканските спомняния)" е резултат от дългогодишни изследвания, синтезиран прочит на значима част от историческата проза на Вера Мутафчиева. Работи върху проблема за романовата интерпретация на скритото и тайно историко-философско знание в прозата на XX в.