Поисках като портокал да те обеля, но осъзнах, че беля лук. Сред гънките на блудната постеля разбрах, че съм дотук. Изминаха години. Спомен скършен шепти: така ме запази! Ще дойде тя и ще избърше изсъхналите ти сълзи...