Русенските парламентаристи 1878 - 1946

Продуктов номер: 25729
Изчерпана

Автор: Любомир Златев | Росица Стоянова
Категория: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: Лени Ан
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789548190855
248 страници
меки корици
Първо издание: първо издание, 2011 год.
Народност: българска

---

Русе е не само дунавска столица на България и врата към Европа. Той е и онова средище, което винаги е заемало достойно място в общия националнотворчески процес. В първите години след Освобождението Русе е най-големият градски и стопански център на Княжество България. Сред русенската интелигенция се чувства силното влияние на модерното европейско общество. Дългогодишни връзки и голям авторитет сред обществеността имат най-изявените държавни мъже на Нова България - Тодор Бурмов, Драган Цанков, Димитър Греков, Захари Стоянов, братята Георги и Никола Живкови и др.
В първите свободни години в обществения живот на града и региона се включват всички слоеве на населението. И по-нататък, през десетилетията до средата на XX в., политическото битие на Русе и Русенско, свързано неразривно с историческата съдба на България, преминава през много и сложни перипетии, носейки в себе си характерните белези на обществената среда, формирана тук през този период. Но все пак, всичко започва от първостроителите на новата българска държавност, от ония, които поставят нейните темели.
На 16 април 1879 г. в сградата на бившия турски конак в Търново депутатите в Първото българско учредително събрание подписват основния закон на държавата - Конституцията. Според нейните постановки народният суверенитет е защитен чрез широките права, които се дават на Народното събрание (Обикновено и Велико). Парламентът се явява еманация на народната воля и има действителна власт. Така се слага началото на модерния български парламентаризъм.
В изданието са издирени имената на народните представители, избирани в посочения регион (а не на тези, които (са родени там) в периода 1879-1946 г. Възприемането на 1879 г. като начална дата не се нуждае от допълнително обосноваване. Причините, обаче, да не се ограничим до парламентарните състави, излъчени до 9 септември 1944 г., трябва да бъдат пояснени. Формално краят на Третото българско царство бележи обявяването на резултатите от Референдума за република на 15 септември 1946 г. Месец след това, на 27 октомври, се провеждат изборите за VI-° Велико народно събрание, което гласува новата конституция на Народна Република България. Включвайки в нашето проучване XXVI Обикновено народно събрание и VI ВНС, сме се ръководили както от формалните граници на периодизация на държавното развитие, така и от желанието да покажем тоталната промяна в персоналния състав на депутатския корпус в резултат на коренно различните обществени условия, установили се в страната след края на Втората световна война.
В така очертаните хронологически рамки влизат съставите на Учредителното събрание, на шест Велики и двадесет и шест Обикновени народни събрания. Материалът за всяко събрание е структуриран по един и същи начин: кратка историческа справка за самия парламент, списък на русенските народни представители и биографични статии. Историческата справка за събранията задължително съдържа данни за датата на изборите, за резултатите от тях, за времето на парламентарния мандат и за по-важните законодателни решения. Като начална и крайна дата на отделните парламенти възприемаме откриването на първата и шкриването на последната им сесия. Където е възможно, сме дали информация как изглеждат изборите в Русенския регион - избирателна активност, коя партия ги печели, различават ли се резултатите от общите за страната.