Руската империя и Съветския съюз в съдбата на България. Том II. Съветско-българските отношения 1918-1943

Продуктов номер: 5992
Изчерпана

Автор: Петър Семерджиев
Категория: България след Освобождението до 1944г.
Издателство: ИИБЕ Илия Гаджев
Състояние: Нова книга
504 страници
меки корици
Първо издание: 2005
Народност: българска

---

През годините на царуването на цар Борис III с различна степен на активност се проявява и Българската комунистическа партия (БКП). Още през първите години след Първата световна война с дейността си против правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) и против министър-председателя Александър Стамболийски тя показва своята загриженост, как по-добре да обслужва съветската политика. Една от нейните първи организирани прояви е да подпомага съветските действия против настанилите се в България руски войскови части на генерал Врангел, претърпели поражение в гражданската война в Русия. Примерите от дейността и още тогава, както и по-късно, показват, че тя се е превърнала в действителна опора на съветската политика. Следвайки тази линия, тя става главният противник на цар Борис III. В това отношение най-сериозни събития, предизвикани от нейното ръководство, са организираните опити за въстания през 1923 и 1925 г. Още тогава започва и целенасоченият подбор на лица из средите на собствените и привърженици, които се привличат в мрежата на съветския шпионаж в България. Такива са фактите, които определят окончателно условията тя да придобие антибългарски характер. Той се проявява особено ярко в навечерието и през годините на Втората световна война. Провъзгласената борба против тъй наречения «български фашизъм» и против това, което се включва в понятието «монархофашизъм», има съветска конюктурна нагласа. Временното му изоставяне съвпада със сключването на германо-съветския пакт. Становищата на ръководството на Българската комунистическа партия по отношение на събитията в началото на Втората световна война не се съобразяват с българските национални интереси. То определя позицията си от онова, което му нарежда съветското ръководство и му се препредава чрез Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал от Задграничното бюро на партията в Москва. Тезисите на съветската пропаганда служат за обосноваване на политическата му борба. В този дух е предприетата кампания в края на 1940 година да бъде прието предложението, направено от съветското правителство, за сключване на съветско-български пакт за взаимна помощ. Ролята на Българската комунистическа партия обаче не се ограничава с подкрепата, която тя оказва на външнополитическите ходове на съветското правителство. Още от началото на германо-съветската война нейният Централен комитет обявява готовността си да организира въоръжена борба против българското правителство. Изпълнението на подобно решение не може да разчита и не получава подкрепа от българския народ. Не му съдействат и българските опозиционни демократични сили. Такава е вътрешната политическа обстановка в България до гибелта на цар Борис III.