S Hristos ili s antihrista

С Христос или с антихриста

Продуктов номер: 14977
Изчерпана

Автор: монах Мартиниан Боянов
Категория: Православна литература
Издателство: СамИздат
Състояние: Нова книга
224 страници
меки корици
Първо издание: 2008
Народност: българска


В настоящия сборник са влезли: разсъждения за процесите на отстъпление от Христа и подчинение на духа на антихриста, анализ на световните събития, водещи към създаване на световен електронен концлагер - царството на антихриста. Нямаме данни да утвърждаваме, че антихристът вече е дошъл, но (...) само съвършено слепи хора могат да не виждат каква бясна подготовка става в света за скорошното му идване и възцаряване. Над това с необикновена енергия, достойна за по-добро приложение, работят неговите верни слуги, които вече предварително са му продали своята душа за пари и всевъзможни земни блага: за почести, власт и господство в човешкото общество, за всякакъв род плътски удоволствия и наслаждения, за да получат възможност безпрепятствено и безнаказано да се ползват с тях. От много предсказания на древни Отци на Църквата ние знаем, че мнозинството хора, принадлежащи към всички вероизповедания, в това число и към нашето православното, не изключвайки свещенослужителите, с възторг ще приемат антихриста, като свой владика и цар, ще му се поклонят и ще започнат да преследват и унищожават всички, които ще се противят на антихриста. И макар все още да не виждаме антихриста като една определена личност, вече сега става в света сред хората «отсяване»: едни вървят «в крак» със слугите на идещия антихрист, купуват се за пари и други земни блага и се завербуват в неговия лагер, други -решително се отстраняват, разграничават, отвръщат се от тях, от техния път, възбуждайки към себе си и ненавистта на първите. Нашето време е време за изповедничество на Истината, и то изисква праволинейност, пълна искреност и съответствие на делата с думите. А ако лицемерничим, говорим едно, а вършим друго, то много лесно ще се плъзнем от пътя на изповедничеството на Истината към пътя на нейното предателство. Никакво «заиграване» със сатаната, даже по «най-високи» дипломатически съображения, у нас, християните, не може да има. Какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? (2Кор.6,14) и напразни са всички опити да се намери някакъв компромис между служение на Христа и на Велиара. Нищо хубаво от това не може да излезе, освен по-голямо и по-голямо низвержение в бездната на падението, което ще доведе, в края на краищата, до огнената геена, където ще бъдат всецели властта и служението само на Велиара. Ето, на какъв опасен път стои целият съвременен свят, в това число и християнският свят, даже православният свят!