Дъждът Тъй сръчно свличаш дрехата си по стъклата, а в най-интимното забравяш правилата. Не ме води натам, където и медът горчив е, ако след тебе самотата с бърза стъпка иде. Със детските ми страхове платих дълга си и затова към края ти минутите изглеждат къси: тогава всеки тъжен облак се взривява с тътен, а хълбокът ти мършав - знак за слънчев път е!