Samotniqt peshehodec • Interviuta, izkazvaniq, razgovori, otzivi, statii v mediite

Самотният пешеходец • Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите

Продуктов номер: 30149
Изчерпана

Автор: Александър Фол
Категория: Български мемоари и биографии | Пътеписи, публицистика и есеистика
Издателство: Гутенберг
Състояние: Нова книга
ISBN: 9789546171306
432 страници
меки корици
Първо издание: второ издание, 2012 год.
Народност: българска


Признавам, че едва след пълното препрочитане на интервютата, разговорите, отзивите и статиите, с които проф. Александър Фол година след година е водел диалог с нас, осъзнах космическата всеобхватност на неговото кредо, което не е теория, а жизнена позиция за битието на духа. Историята като кула, съградена от човешки поведения; вечно колело, което "произвежда" духовност. Така мога да нарека тематиката на тази книга сега, след нейното събиране и преди следващия диалог - неизбежен заради неизбродимите размисли, които ражда буквално всеки ред в нея:
• "Историята е дял от човекознанието, защото при нея се натрупват наследени от хилядолетия култури и добродетели. Културата е поведение на общността, а не концерт на Милчо Левиев. Етносът е територия на културата, а не биологично понятие. Народите може да изчезнат, но натрупаният духовен потенциал - не.
• Изследвайки траките, изследваме себе си.
• Индивидуалната интелектуална енергия е безсмъртна, тя е част от космическата.
• Има разлика между знание и познание - знае се отделното, познава се всичкото.
• Ние не се четем едни други, ние се одумваме.
• Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите".
Само на пръв поглед мислите на проф. Фол изглеждат парадоксални. А всъщност те са напълно логични и естествени в контекста на неговата философия на историята, в която за пръв път - поне аз -откривам историята като система на духа, не като низ от събития. Нека вникнем в тезата, че ценностната система и националната памет крепят всеки народ. Щом го направим, веднага стават разбираеми думите на професора, че Левски винаги трябва да умре обесен, смъртта му трябва да се изживява от всяко поколение, за да е мотив за нашето поведение и за да я има България. Това е историческата приемственост на духа, това е "пайдейата", която още древните гърци мислят като цялост от възпитавани ценности. Само нация, която има ценностна система, определяща неизменно поведението и, влиза в историята.
д-р Велиана Христова